И отново заспивам под звуците на песента.
Песента, която пея от много дълго време.
Песента, която се повтаря ден след ден.
You know, you can give what I need. :)

Now everything is the same.
Now everybidy's singin "lalala".
And you know, you mean so much to me.
More, than "just one person".
More, than friend.
More, than boyfriend.
You know, maybe.
Or maybe I'm wrong?

Тази песен, една такава... измислена. Моя.
От къде те намерих такъв, единствен, истински?
Че чак и буквите си бъркам вече.
Мислите подреждам.
Каквото трябва чувствам.
Както казва една позната:
"Запалената свещ е по-скъпа от другата, защото вече е усетила пламъка."

I need to hear you. Tonight!
But you can't help me.
Ти сякаш си фон на всичко, което се случва в моят ден.
Обсебена съм. От теб. От нас.
Или няма "нас"?
Има само "теб" и "мен"?
По отделно, обаче.

OR EVERYTHING IS JUST THE SAME?