Горката ми майка. Искаше агънце, а роди и отгледа...Вълчица.

влюбена до крайност.

Гледах го с такава наслада.
Сякаш бе слънцето в мрачния дъждовен ден.
Сякаш бе красиво пълнолуние.
Сякаш бе подсладителя в кафето ми горчиво.
Как го прави?
Идва, помита ме и си отива.
С присъствието си само.
Да го наблюдавам.
Докато спи.
Докато пие кафето си сутрин.
И съм плашеща.
И странна.
Обсебваща.
Нахална дори.
Че се взирам в него.
В устните му.
Брадата му набола.
Пъстрите му очи.
Които ме поглъщат.
Отново и отново.