Не съм същата, baby.
Друга съм, различна съм.
Няма го старото, заблудено дете, което плачеше за теб.
Koето едва ли не мечтаеше за теб и те жадуваше.

Няма да пея "my song it's for you, im so in love with you" вече.
I just . . . don't care. Като цяло, да.

Сега намерих един стари песни на Yoko, Sticheca..
И се чувствам прекрасно, защото отдавна не ги бях слушала.
То със този dubstep, манията е жестока.

Forgive me for all the moments. :)
Караш ме да те МРАЗЯ, а НЕ го искам.
Защо не усещаш това, което трябва.
Не ме познаваш ли, какво?
С този номер ли излизаме днес?
Така ли стана вече?
Не съм от хората, които търпят дълго време. Знаеш. Сигурно.


Ако не, ЩЕ РАЗБЕРЕШ. Скоро! :))

"Tъпо е когато останеш неразбран и отхвърлен, заради нечий неконтролирани амбиций или мания за величие." - каза Александър Савов от така популярен сред тийнеиджърите филм - Teenday3 (Тийн дей3). 

А като се замисля малко по-дълбоко, усещам как безкрайно прав е. 

But today u'r not here. What about tomorrow?

Като те няма, се чувствам половин човек.

Полудявам! Защо? 

Ти не си  и няма да бъдеш за мен това, което желая.

Душата ми е почти изчезнала.

Надеждата умира последна.

Потъвам. Няма те. 

Горя, за теб. 

Разпалвай ме.

И когато думи не намирам, музиката говори.

Мелодията. За теб.

. . . :)

ИВО БЕ!
Къде си тръгнал? На къде отиваш?
Мнгооого си ми труден за разбиране.
Иде ми да започна да крещя "Всичко е лъжа заблуда и лъжа" . ХАхахах
Но няма!
Някой, ти си ми утехата.
Ти си като наркотик.
Ти си въздишките ми.
Добре, че е Христо, обаче.
Всъщност, да.
За да не мисля за теб.
За да не дишам за теб.
За да не искам теб.
За да не плача за теб.
Кой си ти?
Никой ли си, Някой ли си? За мен?
Защо да го правя за теб?
Има ли смисъл?

И отново заспивам под звуците на песента.
Песента, която пея от много дълго време.
Песента, която се повтаря ден след ден.
You know, you can give what I need. :)

Now everything is the same.
Now everybidy's singin "lalala".
And you know, you mean so much to me.
More, than "just one person".
More, than friend.
More, than boyfriend.
You know, maybe.
Or maybe I'm wrong?

Тази песен, една такава... измислена. Моя.
От къде те намерих такъв, единствен, истински?
Че чак и буквите си бъркам вече.
Мислите подреждам.
Каквото трябва чувствам.
Както казва една позната:
"Запалената свещ е по-скъпа от другата, защото вече е усетила пламъка."

I need to hear you. Tonight!
But you can't help me.
Ти сякаш си фон на всичко, което се случва в моят ден.
Обсебена съм. От теб. От нас.
Или няма "нас"?
Има само "теб" и "мен"?
По отделно, обаче.

OR EVERYTHING IS JUST THE SAME?

Мислиш, че е невъзможно ли?
Значи грешиш! Възможно е, и е факт.
Ти просто виждаш това, което искаш да видиш.
Знам ли. . . Някак си, искам да ти го кажа.

:)

Мразя заглавията.

И сутринта, като дойдох... така развълнувана.
Закъсняла малко.
И й казах, разказвах, споделях. За него.
Как сме си говорили, как силно ме прегърнал.
Как искам го. За себе си. Обаче.
Единствен той да бъде. Целия!
Мой. Сякаш го познавам от хиляди години.
Сякаш.. знам ли? Прекрасен е.
И после тя каза ми, че го харесва.
Та той е само мой!
Това не може да се случва, точно между нас. Не трябва!
Днес пак, И отново ще Бъда!
И бях, ако трябва да съм честна.
С него бях!
И да, хубаво ми беше. Много.
Да го прегърна..
Да копнея.
Да мечтая.
Да искам.
Да желая.
Него.
Единствен да е, неповторим.



И все едно и също във всеки пост.
Не разбирам.


А искам.
Не искам много.
Никога не искам много. Май. 

Толкова много ли е, да искаш да бъдеш обичан?
От някого. Някой. . .
Не е! Дори и Любовта да е голямо нещо.
Особено в някои случеи.
Както и да е.
Утре пак ще бъда! С теб. :)

It's not ALL about you.
За разбиране труден си.
Чудно ми е във какво си лесен вече?

Отново Край

Той. : не ми е направило впечатление.
Тя: няма как да ти е направило.
Той: защо?
Тя: със теб не съм си говорила.
Той: не си ли говорила?
Тя: не съм!
Той: странна работа.
Тя: и защо мислиш така?
Той: защото съм общувал достатъчно с теб.
Тя: смяташ ли че е достатъчно?
Той: на сто процента.

The End. . .

ААА!

Вече по-често трябва да будя приятели на приятели по телефона! :D
То било много забавно и интересно. 
И после няк'ви чатове, уж смислени да водим.. Кое бе? xaxaxa
Къде съм си забарвила мозъка? Къде да съм си го забравила? В главата си ми е.
Даже имам и малко в излишък, ако искаш да ти дам?
Както пееше Слави Трифонов: "искаш ли да си го споделим? " ! :D

Look me in the eyes. Tell me what you see? 

Better don't it's pintless. I don't want you near.

You're so fuckin' selfish. Soulless hypocrite!

You failed being a human, now it's time to leave.

You wanted to be free. . . 

And i close my heart, so you can be. . .

 I think that's nothin you could say.

I wont believe it anyway!

If there's something that i must learrn to do.

Well, i'm not going to! :) 

 

photography by: Марина

Heartless.

The Fray - Heartless . . спомних си. Теб.

Разговори, разговори, разговори...

хайде да престанем...

Те не знаят през какво сме минали.

Те не знаят за теб и мен.

И така аз вече имам нови перспективи,

и ти ще продължиш да ме мразиш

и с теб ще бъдем врагове.

Не можеш да повярваш,

че ще зарежа нещата така

и ти не можеш да ги поправиш...

Така че, ще отпусна тази вечер...
И ще се потoпя в нощта...

за първи.

Бях права, за това как този понеделник ще ми е като първи! ♥
И наистина беше.
Прекрасен глас имаш. Радвам се за разговорите, които проведохме.


Някак си, единствен си. Знам ли?
Страхотен. Мил. Чаровен. 
И с още хиляди епитети мога да те нарека.

Любима.

"Въздишка-това е най-неясният звук, който съм чувал. Тези самотни гигантски простанства са между всяка твоя дума. И аз може би съм тотално луд. Но само защото съм луд, не означава, че съм сгрешил. Сега зарадитези глупости няма да мога да спя през нощта, a аз едва функционирам." - E & A - Paradise. 

среднощен/сутрешен пост.

Аз ако не те видя 2 дена и направо откачам. . .. .
И на 1 час не издържам, пък камоли 2 дни.
А после като видя че си ми писал, и тези целувки, миллувки.
Понеделнишки - днес. Ще ми е като за първи път ми се струва.
Не знам.
Може би.
Важното е да те видя.
Защото трети ден вече няма да издържа.
И да внимавам само какво пиша.
Да не разбереш, че е за теб. ♥

ЗАЩОТО СЪМ НАХАЛЕН И УСТАТ!

Петък.

И така съвсем тайно му разглеждам профила. И снимките му дори разглеждам. Чета му коментарите, и му се усмихвам.

А усмивката на третия етаж? АЗ Я ПОМНЯ. Определено беше най-прекрасния миг. Оцвети денят ми. И когато минах, и ти казах, че си "като малките деца". хаха 5 минутни усмивки, желания, копнежи.
ЩАСТИЕ! - 30.04.2020г.
Смея ли да ти кажа?
Смея ли да ти го кажа?
Обичам те, Обичам те, ще ти го кажа, да, Обичам те, ще ти го кажа.
Ще ти го кажа, защото утре може да е късно.
Ще ти го кажа, Обичам те!