Тъжно гледат ме звездите.

*на първата ми любов

"Догаря първата цигара,а с нея и спомена за теб.
От сърцето ми откъсва се частица със стон трогателен,свиреп.
Животът си е мой и аз ще го живея,мястото в него вече не търси.
Само догарящ спомен ти остана изчезващ в сивкавия пепелник.
Цигарата скъсява се,по-малко смалява разстоянието между нас и след като димът изчезне ще бъдеш ти един забравен фарс!
Достатъчно в сърцето си те пазех,с надеждата,че всичко ще възкръсне.Но може ли една изгаснала цигара да се възроди от пепелника мръсен?
За мен ти си само пепел,останала от цигарата загасена.
Не искам повече безсънни нощи,от теб съм прекалено много уморена.
Пак ще бъда същото момиче,забравило за авантюра стара,завинаги от паметта си те изтривам с блясъка на втората цигара!"


 -теодора кузманова-томова

Искам да напиша първи блог пост.
Но не това са думите с които исках да започна.
Ровя се из чужди блогове, спомени, мисли и чувства, защото уви - своите не намирам.
Спомени.
Или може би просто нямам?
Толкова съм празна, че чак се чувствам като тетрадка. Празна, бели листа.
Като недоскосната книга, която очаква своят първи читател.

31.01.2010

в.с.к