Мразя заглавията.

И сутринта, като дойдох... така развълнувана.
Закъсняла малко.
И й казах, разказвах, споделях. За него.
Как сме си говорили, как силно ме прегърнал.
Как искам го. За себе си. Обаче.
Единствен той да бъде. Целия!
Мой. Сякаш го познавам от хиляди години.
Сякаш.. знам ли? Прекрасен е.
И после тя каза ми, че го харесва.
Та той е само мой!
Това не може да се случва, точно между нас. Не трябва!
Днес пак, И отново ще Бъда!
И бях, ако трябва да съм честна.
С него бях!
И да, хубаво ми беше. Много.
Да го прегърна..
Да копнея.
Да мечтая.
Да искам.
Да желая.
Него.
Единствен да е, неповторим.



И все едно и също във всеки пост.
Не разбирам.


А искам.
Не искам много.
Никога не искам много. Май. 

Толкова много ли е, да искаш да бъдеш обичан?
От някого. Някой. . .
Не е! Дори и Любовта да е голямо нещо.
Особено в някои случеи.
Както и да е.
Утре пак ще бъда! С теб. :)