9315.

Ти винаги потребен си ми. На мен. Единствено и само на мен. Някои ще кажат алчна съм. Така е! Наивна? Защото пак към теб се връщам. Искам те за себе си. Мой да си, на никой друг!
За да мога аз една, едничка.. да прекарвам бавно пръсти във костите ти.
За да можеш да държиш моите ръце във своите.
За да ме целуваш страстно.
Трудно ми е да мълча, когато си до мен. Когато си близо, забравям. Буквално изчезвам. Искам те!
А отвътре как горчи, как боли... ако знаеш. Кипи направо. Кога ли ще вкуся устните ти? Сияеш, мой Дон Жуан. В очите ми - блестиш. Усещаш ли как потрепвам, когато ме докоснеш? Любов? А ти минавал ли си през онзи период, в който сякаш в стомаха ти пърхат рояк пеперуди, когато срешнеш любим човек? Да, Любов е. Защото аз го усетих, скъпи мой. И продължавам да го усещам, всеки път когато отражението ти се появи в зеницата на окото ми. Да, скъпи.

Ти си онзи, за когото мисля всяка нощ преди да заспя.
Ти си онзи човек, който изплува в съзнанието ми всеки един ден когато отворя очите си сутрин.

"Как е наивно, счупеното да лепим."