Безгласно някак си.

Просто.
Толкова съм разочарована от теб, че никой, дори и аз не мога да си го представя.
Чак ми е зле.
Много даже.
Имам чувството, че нещо не разяжда.
И малко по малко си оивам.
А отида ли си аз, си отива и светът.
Не го разбирай така, сякаш аз съм целият свят.
Дори напротив.
Част от него съм.

Понякога увствам че крещя.
Крещя на глас.
Крещя на ум.
И все пак крещя!
Виковете са важни обаче.
Името ти аз крещя.
Крещя "Обичам те" .
Крещя "Върни се" .
"Чакай ме" , крещя.

Безгласно някак си.