The first.

I look in your eyes and see the love. Unrequited.  And still unbridled. And still unrequited. Wait for me, dear boy. Wait for me. Don't go, my darling. Don't go away. I will tell you, babe.

All of me.

И тези мои мисли..
Дълги едни таива. Безкрайни.
Объркани. ФАРС!
..или никога вече самота?
По-скоро второто.
Ала някъде там си ти.
Да те намеря, искам!
Да те докосна, мечтая!
Да се слеем във едно.
Поглъщаш ме.
Изпиваш ме.
Цялата.

А за това.. "другото", ще си говорим после..
Че доста май ти се събра? Така ли?
Значи пак сме на миналата фаза?
"Другите" били виновни?
КОЕ БЕ?

Дали?

Лесно Ви е на Вас друг да Ви решава проблемите май, май, а?
С моите думи, по Вашите чувства. И обратното.
Даже доста лесно бих казала.
И това би могло да бъде любов?
После КОЙ КАЗА ЛЮБОВ? ДА ЧУЯ!! . . .

Вече ми липсва днешния ден.
И приятелите.
И хората с които пътувам всеки ден в рейса.
И жената екстрасенс, на която помогнах.
Дори и училището ми липсва вече.
Липсваш ми и ти. :)
Някой мой.

Отново. Обичам.

Почти.

Може би. Обичам те!

Не знам.

Безгласно някак си.

Просто.
Толкова съм разочарована от теб, че никой, дори и аз не мога да си го представя.
Чак ми е зле.
Много даже.
Имам чувството, че нещо не разяжда.
И малко по малко си оивам.
А отида ли си аз, си отива и светът.
Не го разбирай така, сякаш аз съм целият свят.
Дори напротив.
Част от него съм.

Понякога увствам че крещя.
Крещя на глас.
Крещя на ум.
И все пак крещя!
Виковете са важни обаче.
Името ти аз крещя.
Крещя "Обичам те" .
Крещя "Върни се" .
"Чакай ме" , крещя.

Безгласно някак си.

♥

толкова е вярно, че направо не е истина...

не.бъди.никой.

Някой.
Обади ми се.
Не бъди.
Никой.

Днес. Утре.

Брадаз & систаз, днес готвих сама. Стана великолепно всинско разбира се. После валя дъжд. Хубавата новина е, че след него изгря слънце. А най-хубавата е, че имаше и дъга. Изведнъж се почуствах като три годишно дете. Спомних си много неща, за които ако не бях видяла дъгата, нямаше да се сетя. Никога. След това, имах нужда от антидепресанти, но за съжаление нямах нито кинти, нито хапчета. След хубавата дъга, целият ми ден мина така. Музика, депрес. Музика, депрес. И пак, и отново. Надявам се утре да е по-различно. Много. По-различно.

п.п - Моята дъга, е по-хубава от твоята!