събота, 22 август 2015 г.
влюбена до крайност.
Гледах го с такава наслада.
Сякаш бе слънцето в мрачния дъждовен ден.
Сякаш бе красиво пълнолуние.
Сякаш бе подсладителя в кафето ми горчиво.
Как го прави?
Идва, помита ме и си отива.
С присъствието си само.
Да го наблюдавам.
Докато спи.
Докато пие кафето си сутрин.
И съм плашеща.
И странна.
Обсебваща.
Нахална дори.
Че се взирам в него.
В устните му.
Брадата му набола.
Пъстрите му очи.
Които ме поглъщат.
Отново и отново.
Сякаш бе слънцето в мрачния дъждовен ден.
Сякаш бе красиво пълнолуние.
Сякаш бе подсладителя в кафето ми горчиво.
Как го прави?
Идва, помита ме и си отива.
С присъствието си само.
Да го наблюдавам.
Докато спи.
Докато пие кафето си сутрин.
И съм плашеща.
И странна.
Обсебваща.
Нахална дори.
Че се взирам в него.
В устните му.
Брадата му набола.
Пъстрите му очи.
Които ме поглъщат.
Отново и отново.
понеделник, 6 октомври 2014 г.
feelings for 2014
Преди пишех.
Много пишех.
Много и чувствах.
Изливах всички емоций и чувства на листове.
Пренасях ги на чисто.
Черновите с ги пазя. Спомени са ми.
Всички правописни грешки.
И всички грешни чувства.
Сега си мисля, че порастнах.
Малко.
Достатъчно, че да не пиша толкова много.
Да не кажа изобщо.
Рядко пиша вече.
Но още много често чувствам.
Болка.
Тъга.
Мъка.
...от любов.
...от разочарование.
Плача
...от щастие.
...или от разочарование?
Щастлива съм.
Със всичката мъка и радост в себе си.
Повече мъка, но да, щастлива съм.
вторник, 26 ноември 2013 г.
*на първата ми любов
"Догаря първата цигара,а с нея и спомена за теб.
От сърцето ми откъсва се частица със стон трогателен,свиреп.
Животът си е мой и аз ще го живея,мястото в него вече не търси.
Само догарящ спомен ти остана изчезващ в сивкавия пепелник.
Цигарата скъсява се,по-малко смалява разстоянието между нас и след като димът изчезне ще бъдеш ти един забравен фарс!
Достатъчно в сърцето си те пазех,с надеждата,че всичко ще възкръсне.Но може ли една изгаснала цигара да се възроди от пепелника мръсен?
За мен ти си само пепел,останала от цигарата загасена.
Не искам повече безсънни нощи,от теб съм прекалено много уморена.
Пак ще бъда същото момиче,забравило за авантюра стара,завинаги от паметта си те изтривам с блясъка на втората цигара!"
-теодора кузманова-томова
От сърцето ми откъсва се частица със стон трогателен,свиреп.
Животът си е мой и аз ще го живея,мястото в него вече не търси.
Само догарящ спомен ти остана изчезващ в сивкавия пепелник.
Цигарата скъсява се,по-малко смалява разстоянието между нас и след като димът изчезне ще бъдеш ти един забравен фарс!
Достатъчно в сърцето си те пазех,с надеждата,че всичко ще възкръсне.Но може ли една изгаснала цигара да се възроди от пепелника мръсен?
За мен ти си само пепел,останала от цигарата загасена.
Не искам повече безсънни нощи,от теб съм прекалено много уморена.
Пак ще бъда същото момиче,забравило за авантюра стара,завинаги от паметта си те изтривам с блясъка на втората цигара!"
-теодора кузманова-томова
Искам да напиша първи блог пост.
Но не това са думите с които исках да започна.
Ровя се из чужди блогове, спомени, мисли и чувства, защото уви - своите не намирам.
Спомени.
Или може би просто нямам?
Толкова съм празна, че чак се чувствам като тетрадка. Празна, бели листа.
Като недоскосната книга, която очаква своят първи читател.
31.01.2010
Но не това са думите с които исках да започна.
Ровя се из чужди блогове, спомени, мисли и чувства, защото уви - своите не намирам.
Спомени.
Или може би просто нямам?
Толкова съм празна, че чак се чувствам като тетрадка. Празна, бели листа.
Като недоскосната книга, която очаква своят първи читател.
31.01.2010
Абонамент за:
Публикации (Atom)